ГРОБНИ ПРАКТИКИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В ГОРНА И ДОЛНА МИЗИЯ

See this text in

Гробните практики и съоръжения са сред най-важните и консервативни категории археологически материал. Тяхното изследване разкрива важни етнически и културни аспекти на древните общества, населявали определена територия.
В земите, обхванати от по-късните провинции Горна и Долна Мизия, периодът II – I в. пр. Хр. се характеризира с висока степен на унифицираност на гробните практики и използваните гробни съоръжения. Засвидетелствани са плоски и могилни некрополи, като последните преобладават. Надгробните могили са разпространени на запад до р. Морава. Основният обряд е изключително кремация. Останките на покойния са събрани в керамична урна, положена в малка яма в или върху земята. По-различни са гробните съоръжения и практики в некрополите по западния бряг на Понта. При различните гръцки полиси не се наблюдава унификация на гробните съоръжения и практики. За некрополите на Одесос (могилни и плоски) е характерен биритуализмът и използването, както на урни и обикновени гробни ями, така и на по-представителни гробни съоръжения – гробове от каменни блокове и гробници с полуцилиндричен свод. Подобна е ситуацията в Дионисополис, доколкото може да се съди по ограничената информация. В некрополите на Калатис отново присъства биритуализмът, но водеща роля има инхумацията. При гробовете с кремация изгарянето е извършвано на място в гробната яма, докато при инхумацията се употребяват различни типове гробове, градени от камъни. Разпространени са и гробниците с полуцилиндричен свод. За елинистическите некрополи на Томи е характерна изключително кремацията на място в гробната яма, като понякога останките са покривани с двускатно поставени керемиди. Проучените комплекси от Хистрия показват практикуването на биритуализъм, като аристократичният обряд е кремация на място под могилен насип, понякога придружен с кремация в урни. Гробовете с полагане са редки и по-бедни. В некрополите от територията на града са известни само гробове с инхумация, като бебетата са поставяни в амфори. Прегледът на гробните съоръжения и практики от предримската епоха показва, че докато във вътрешността на територията постепенно настъпва унифициране, при некрополите на крайбрежните гръцки полиси се наблюдават съществени различия, обусловени от различни фактори.
След военното и административно усвояване на територията от римляните в областта на погребалните обичаи настъпват изменения. Продължава съвместното използване на плоски и на могилни гробове. Обрядът кремация се практикува почти без изключение през I в. сл. Хр. Като белег за степента на романизация се счита постепенното навлизане на инхумацията от началото на II в. най-напред в градските некрополи от крайбрежните зони и лимеса. През целия II в. двата обряда съжителстват съвместно. От началото на III в. инхумацията постепенно започва да доминира, за да се наложи окончателно към края на века.
За периода I – III в. се наблюдава разнообразие от гробни съоръжения. Почти всички типове гробове намират употреба и в плоски и в могилни некрополи. Обикновената яма с различна форма се прилага и за двата обряда. Типът е сред най-ранните съоръжения, използвани в Мизия до към средата на II в. изключително за кремация (Томи, Скупи). Някои гробове с кремация на място под могилен насип (с. Смочан, Ловешко) се отличават с богат гробен инвентар.

Варианти на този тип гробно съоръжение, свързвани с тракийския етнос, представляват кръглите гробни ями под могилен насип, оградени по края с камъни (с. Драшан, Врачанско). През следващите периоди обикновената гробна яма се употребява масово в некрополите на римските градове и селища (Хистрия, Томи, Виминациум, Найсус, Скупи, Мала Копашница, Абритус, района на Никополис ад Иструм). Облицоването на гробната яма с тухли или тегули намира късна проява на ограничена територия (Ескус, Виминациум, Сексагинта Приста). Двускатното покритие на ямите с тухли или тегули се налага от II в. и е по-характерно за градските некрополи (Ескус, Марцианопол, Скупи). I.4BG-html Правоъгълните или елипсовидни ями, оформени стъпаловидно, представляват по-сложно гробно съоръжение, използвано изключително при кремация. Типът е засвидетелстван на широка територия и в плоски и в могилни некрополи основно в I – II в., но се среща и след това (Томи, Абритус, Виминациум, Скупи, Новиодунум, Мала Копашница, Улпианум). Това гробно съоръжение може да се свърже с влияние от Мала Азия, опосредствано от гръцките полиси по западния бряг на Понта, оновно Хистрия и Калатис, където има традиции от предримската епоха. Кремацията в урни се практикува почти навсякъде, но в ограничен размер. Керамичните урни показват континуитет от предримската епоха, като са по-характерни за некроплите на по-малки селища (Долни Луковит, Радювене, Мала Копашница, Енисала). Каменните и метални урни, макар и редки, са свидетелство за римско влияние и се откриват изключително в градски некрополи (Найсус, Виминациум, Скупи). Само в Томи са засвидетелствани през III в. гробове – ниши с инхумация, свързвани със сирийско влияние. Уникална форма, известна само от Сингидунум и Виминациум през I – II в. са гробовете-кладенци, свързани с по-ранната келтска култура. Гробните съоръжения, изградени от камъни, имат ограничено разпространение в I – III в. (Состра, Монтана, района на Нове). По-широко са засвидетелствани зиданите от тухли гробове. Тяхната употреба е във II – III в., най-вече в некрополите на градските центрове (Марцианопол, Абритус, Нове, Томи, Виминациум, Скупи, Новиодунум, Ескус). Предимно за инхумация се използват гробовете, градени от големи каменни плочи, като техният произход вероятно е гръцки. Те са засвидетелствани и в плоски некрополи и под могилен насип най-вече от края на II - III в. в центрове като Никополис ад Иструм, Одесос, Томи, Марцианопол и Бизоне. От средата на II в. до края на III в. предимно в градските центрове на Долна и Горна Мизия се използват мраморните и варовикови саркофази. (Одесос, Томи, Дуросторум, Рациария, Ескус, Виминациум, Марцианопол, Никополис ад Иструм, Скупи). Навлизането им е под влияние на импортни образци най-напред в понтийските градове и градските центрове по лимеса.

Нерядко те представляват част от голям архитектурно оформен гробен комплекс. Фамилните мавзолеи и гробници с усложнен план са най-представителната категория гробни съоръжения. Те са изграждани в близост до вилни комплекси (Монтана, Уровене, Бабово, Чавдарци, Лесичери) или в градските некрополи (Одесос, Дионисополис, Состра) Известните представители от този тип следват каноните на гръко-римската архитектура, като при някои е засвидетелствано по-старо тракийско влияние (Бабово).

Свързани с гробните комплекси са надгробните плочи от двете провинции. V.2BG-html Издигането на гробна стела е практика, която няма предримска традиция в разглежданата територия извън западнопонтийските градове. Налагането на римски форми стели започва през I в. сл. Хр., под влияние на настанените в Горна и Долна Мизия войскови части.

Марио Иванов

Избрана литература

Atanasova J. - Атанасова Й. Погребения от некропола на Рациария. – Известия на българските музеи, 1, 1969, 57-88.
Valcheva D. - Вълчева Д. Погребения с трупоизгаряне в могилите от римската епоха в България. В: Първи международен симпозиум “Севтополис. Надгробните могили в югоизточна Европа“. Казанлък 4-8 юли 1993. Велико Търново, 1996, 94-96.
Getov L. - Гетов Л. Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I – IV в.). – Археология, 1970, 1, 1-12.
Dimitrov D. - Димитров Д. П. Надгробните плочи от римско време в Северна България. София, 1942.
Zotovich l, Jordovich Ch. - Зотовиħ Л., Jордовиħ Ч. Viminacium. Некропола “Више гробальа“. Београд, 1990.
Ivanov D. - Иванов Д. Гробницата-мавзолей край с. Бабово и нейните древнотракийски паралели. – Terra Antiqua Balcanica, 3, 1987, 99-105.
Jovanovich A. - Jовановиħ А. Римске некрополе на териториjи Jугославиjе. Београд, 1984.
Kitov G., Shalganov K., Krainov I. - Китов Г., Шалганов К., Крайнов И. Траките в Ловешки окръг. София, 1980.
Mikulchich I. - Микулчиħ И. Ранноримски скелетни гробови из Скупа. – Старинар, 24-25, 1973/1974, 89-102.
Radev R. - Радев Р. Някои наблюдения върху некрополите в Североизточна България от V – I в. пр. н. е. – Хелис, I, 1992, 120-133.
Srejovich D. - Среjовиħ Д. Римске некрополе раног царства у Jугославиjи. – Старинар, 1962/1963, 13-14, 49-88.
Alexandrescu-Vianu M. Les stèles funéraires de la Mésie Inferieure.- Dacia, 1985, 29, 1-2, 57-88.
Alexandrescu P. Types de tombes de la nécropole tumulaire d’ Histria. – Dacia, 1965, 9, 163-184.
Barbu V. Din necropole Tomisului. – Studii şi cercetari de istorie veche, 22/1, 1971, 47-68.
Conrad S. Die Grabstelen aus Moesia Inferior. Untersuchungen zu Chronologie, Typologie und Ikonografie. Leipzig, 2004.
Koch G., Sichtermann H. Römische Sarkophage. München, 1982.
Mocsy A. Geselschaft und Romanisation in der römischen Provinz Moesia Superior. Budapest, 1970.
Petre A. La romanité en Scytie Mineure. Bucarest, 1987.
Preda C. Callatis. Necropola romano-byzantina. Bucureşti, 1980.
Theodossiev N. North-Western Thrace from the Fifth to First Centuries B.C. – British Archaeological Reports, International Series 859. Oxford, 2000.