See this text in
Засега от областта на Долния Дунав няма безспорни археологически данни за приемственост между селищата на местното население от предримския период и новите аграрни селища, вкл. villae, от времето на Принципата. Известни са случаи на съседство или дори на припокриване на предримско селище от римска вила, но опитът да се види в тях нещо повече от топографски континюитет ще е свръхинтерпретация. Засега тук не са установени и примери за т. нар. местни ферми, които се свързват с предримските традиции в организацията на селското стопанство и които са установени в някои други европейски територии на Империята за времето на Принципата.
Поради все още оскъдната информация за селищата на местното население по Долния Дунав от последните векове пр. Хр., днес трудно може да се прецени доколко известните, археологически изследвани тук села от времето на Принципата запазват по-ранните местни традиции в устройството и архитектурата си.
Вилите и по-точно т. нар. селски вили (villae rusticae) са ново явление за областта на Долния Дунав, свързано с конституирането и развитието на провинция Moesia (Superior и Inferior след 86 г.). Те са олицетворение на римските организационни модели и производствени отношения в селското стопанство.
Вилата (villa rustica) е стопанска единица с автономна организация и непосредствена реализация на производствения процес. Участието на нейния собственик в организацията на производството може да е пряко или косвено – чрез управител (vilicus). Вилата задължително се намира сред съответна поземлена собственост (fundus), която може да е значителна или по-ограничена, но не и дребна. Поради това тя представлява и самостоятелна селищна единица, респективно – вилите са отделна форма на селищен живот.
Много публикации за римските вили, вкл. за тези от Moesia, се позовават, освен на реално изследвани вили, и на обекти, които са познати само от теренни обходи или ограничени сондажи. Нерядко вили се ”установяват” и само чрез епиграфски паметници с общ характер (напр. надгробни плочи), за които понякога не е ясно дори откъде произхождат. Тук няма да обсъждам проблемите на идентификацията, но държа да подчертая, че следващата презентация на вилите в Moesiа ще се основава на обекти, чието същинско археологическо проучване е приключило или е в напреднал етап.
Ventzislav Dintchev
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Baumann, V. Fermiers et autochtones dans la Dobroudja romaine. - Іn: V. Baumann (ed.). La politique édilitaire dans les provinces de l’ Empire romain IIe - IVe siècles après J.-C., Actes du IIIe Colloque Roumano-Suisse "La vie rurale dans les provinces romaines: vici et villae", Tulcea, 1998, 243-259.
Bender, H. Die lä ndliche Besiedlung und Landwirtschaft in Obermoesien wä hrend der Kaiserzeit (bis zum 5. Jahrhundert einschliesslich).- In: H. Bender, H. Wolff (eds.), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft in der Rhein-Donau-Provinzen des Rö mischen Reiches (Passauer Universitä tsschriften zur Archä ologie, 2), Passau, 1994, 451-461, Abb. 20/1-8.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Gerov, B. - Геров, Б. Земевладението в римска Тракия и Moesia, I-III в. (Der Besitz an Grund und Boden im rö mischen Thrakien und Mö sien, 1.-3. Jh.) (= Годишник на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии, LXXII, 2) София, 1980.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - in: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mocsy, A. Gesellschaft und Romanisation in der rö mischen Provinz Moesia Superior. Budapest, 1970.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Вилата може да варира от една единствена сграда до обширен комплекс от различни постройки и съоръжения. Общото в характеристиката на всички е, че са единна структура от жилищни и стопански звена, сред които централно звено и обединително ядро е жилището на собственика.
В зависимост от ранга на жилищата на собствениците, сред римските вили могат да се разграничат две основни групи: вили без представителна жилищна част (I група); вили с представителна жилищна част (II група). Сред последните си струва да се обособят т. нар. резиденции – най-значителните вилни комплекси с най-големи и най-представителни жилищни постройки (III група).
С оглед на приетите тук дефиниция и класификация т. нар. villae suburbanae нe могат да се отделят в особена група. Ако под villa suburbana се разбира жилище в градско предградие, то анализът му би следвало да е част от характеристиката на устройството и архитектурата на съответния град.
Сред изследваните вили от времето на Принципата в територията на Moesia без представителна жилищна част са тези при Вардим, Свищовско, край Търговище и при Никулицел (Румъния). Поради частична проученост
или поради липса на достатъчно публикувана информация някои вили засега не
могат да определят със сигурност (I група или II група)
– тези в м. Майтапа край Плевен и край Бяла Черква, Великотърновско. С несигурна
идентификация (вила от І група, стопанска част на вила от ІІ група или селско
домакинство) е и изследваният комплекс край Могилец, Търговищко.
Вилата при Долна Кремена, Врачанско е близо до класификационната граница между І и ІІ група, и отнасянето й в случая
към ІІ група е с известни резерви.
Наличната информация за някои частично проучени вили от ІІ-ІІІ в. доказва или
предполага наличието на представителни жилищни части – например вилите при
Смочан, Ловешко, при Бели Лом, Разградско и при Хория (Румъния). С представителна жилищна част са вилите при Урвене, Врачанско и край Павликени.
С безспорна принадлежност към ІІ група са и трите изследвани вили край Монтана, които са със сходни структури и сходно развитие.
Сред известните от Moesia вили от времето на Принципата тази при Мадара, Шуменско е най-значителна и с най-представителна жилищна част. Тя е пример за вила от ІІІ група.
Архитектурно-типологическата характеристика на жилищните сгради на мизийските вили показва разнообразие и следване на различни модели. Перистилни сгради са централните жилища на вилите при Мадара и Бели Лом, а вероятно и на вилата край Павликени. Централната сграда на вила N 2 край Монтана има представителен вътрешен двор, но без портици. Централните жилища на другите
две вили край Монтана и на вилата при Урвене са с групирани в блок помещения. Те могат да се причислят
към т. нар. hall houses. Такова изглежда е и частично разкритото жилище на вилата при Хория.
С групирани в блок помещения са и жилищата на вилите при Търговище , Никулицел и Долна Кремена. Те обаче не са обособени, а са включени в общи архитектурни комплекси със стопанските звена на вилите.
Централното жилищно крило на вилата при Долна Кремена е с представителен портик. С външни портици е и резиденцията при Мадара. С фасадните си портици тези вили се доближават до най-разпространения тип вилно жилище в западно- и средноевропейските провинции на Империята (corridor/porticus-villa; villa à galerie de facade; Portikusvilla). Комбинирането на външен портик и перистил, каквото има в резиденцията при Мадара, също е познато явление - например при повечето от по-големите вили в Pannonia.
Ventzislav Dintchev
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 3 край Михайловград (An antic villa N 3 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 9, 1984, 9-45.
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. La villa romaine en Bulgarie. - in: Actes du Ier Congres international des etudes balkaniques et sud-est europeenne. T. II. Sofia, 1970, 503-512.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Ginev, G. - Гинев, Г. Вила рустика при Търговище (Villa rustica près de Tărgovište). - Археология, ХХVII, 1986, 1, 29-36.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - in: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mashov, S. - Машов, С. Римска вила рустика при с. Долна Кремена, Михайловградска област (Roman villa rustica near Dolna Kremena, dep. of Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 14, 1988, 19-42.
Оvčarov, D. - Овчаров, Д. Вила рустика до с. Могилец, Търговищко (Villa rustica près du village Mogiletz, région de Tărgovište). - Археология, ХI, 1969, 1, 26-35.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Sultov, B. Сeramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum (Ind - IVth century ). Terra Antiqua Balkanica. T. I (= ГСУ ИФ, XXVI, 2 ). Sofia, 1985.
Наличието на отопляеми жилищни помещения, на бани, на мозайки, стенописи и/или каменна пластична украса е признак за представителност, т. е. за принадлежност на съответната вила към ІІ или ІІІ група.
Обикновено отопляеми с хипокауст са част от помещенията за лично ползване (cubicula) и официалните приемни помещения (triclinia) в жилищата на вилните собственици. Сред изследваните вили с представителни жилищни части от времето на Принципата в Moesia, отопляеми жилищни помещения са установени при тези около Монтана, при Урвене, при Павликени, при Мадара, при Хория.
Поради частния си характер вилните бани са сравнително скромни по размери и включват не повече от 4-5 помещения. Те са отделни постройки или са включени в главните жилищни сгради на съответните вили. Бани са разкрити при вилите около Монтана, при Урвене, при Смочан, при Павликени, при Мадара, при Хория. Във вила № 2 край Монтана и във вилата резиденция край Мадара има и отделни бани за обслужващия персонал.
Досега в територията на Moesia не е открита вилна подова мозайка от времето на Принципата. С цветни фрески са били покрити стените на част от помещенията на вилата резиденция при Мадара. С повече примери разполагаме днес за каменна пластична украса сред местните вили от ІІ-ІІІ в. Така, наред с йонийската колонада, в оформлението на коридора пред жилищното крило на вилата край Долна Кремена са използвани каменни херми. С йонийски колонади са били също перистилните дворове на вилите при Павликени и Бели Лом. Пластична каменна украса (капители, парапети и т. н.) са притежавали и главните жилищни сгради на вилите около Монтана. Внушителна дорийска колонада и красив басеин (impluvium) са оформяли перистила на вилата резиденция при Мадара.
Ventzislav Dintchev
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 3 край Михайловград (An antic villa N 3 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 9, 1984, 9-45.
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - in: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mashov, S. - Машов, С. Римска вила рустика при с. Долна Кремена, Михайловградска област (Roman villa rustica near the v. Dolna Kremena, dep. of Mihajlovgrad) - Известия на музеите от Северозападна България, 14, 1988, 19-42.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Sultov, B. Сeramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum (Ind - IVth century ). Terra Antiqua Balkanica. T. I (= ГСУ ИФ, XXVI, 2 ). Sofia, 1985.
Топографските данни за известните вили от времето на Принципата в Moesia показват, че определящи за избора на местата им са същите природни условия, които обуславят и местоположението на синхронните села – удобен за обитаване терен, близост до водоизточник, плодородна околност. Известните вили не са в непосредствена близост до главните пътища в провницията, но разположението им дава възможности за сравнително лесен излаз както до главните пътища, така и до близките селищни и/или военни центрове.
Най-ранна сред известните вили в Moesia е тази край Мадара. Възникнала вероятно още през втората половина на І в., в началото на ІІ в. тя вече е с оформена структура. Към самото начало на ІІ в. се отнася и появата на вилата край Павликени. Данните за появата на останалите вили свидетелстват за един постепенен процес на увеличаване на броя им. Крайна дата преди средата на ІІІ в. – около 170 г., се предполага само за вилата край Павликени. Тази датировка обаче не е безспорна, т. е. не е изключено функциониране на тази вила и след 170 г. За вилите около Монтана се предполага, че възникват през втората половина на II в. – началото на III в. Сред обнародваните находки обаче само епиграфските паметници, използувани като сполии, са сигурно датируеми преди средата на III в. Поради това не е изключена и една по-късна начална дата за тези вили в границите на III в. Подобна възможност е допустима и за вилата при Urvene, за която все още липсва публикация.
С оглед на археологическата информация, днес за територията на Moesia не могат да се очертаят някакви съществени регионални различия по отношение на развитието на вилите през Принципата. Все пак може да се посочи концентрацията на повече вили около някои от най-значителните центрове на юг от Дунав като Монтана и Никополис ад Иструм например.
Ventzislav Dintchev
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 3 край Михайловград (An antic villa N 3 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 9, 1984, 9-45.
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Ginev, G. - Гинев, Г. Вила рустика при Търговище (Villa rustica près de Tărgovište). - Археология, ХХVII, 1986, 1, 29-36.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - in: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mashov, S. - Машов, С. Римска вила рустика при с. Долна Кремена, Михайловградска област (Roman villa rustica near Dolna Kremena, dep. of Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 14, 1988, 19-42.
Оvčarov, D. - Овчаров, Д. Вила рустика до с. Могилец, Търговищко (Villa rustica près du village Mogiletz, région de Tărgovište). - Археология, ХI, 1969, 1, 26-35.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Sultov, B. Сeramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum (Ind - IVth century ). Terra Antiqua Balkanica. T. I (= ГСУ ИФ, XXVI, 2 ). Sofia, 1985.
Водещ отрасъл в икономиката на вилите през Принципата в Moesia е земеделието и преди всичко производството на зърнени храни. Не случайно във всички цялостно проучени вили, включително тези от I група, задължително присъстват големите складове за зърнени храни. Наличието на последните и намереният при разкопките на вилите многоброен земеделски инвентар, показват ясно, че основата за благосъстоянието на техните собственици наистина е в зърнопроизводството. Актуалната информация за останалите земеделски дейности, развивани във вилните стопанства, засега е сравнително оскъдна. Част от работещите през II-III в. във вилата резиденция при Мадара например са били ангажирани с лозарство и винопроизводство.
Голямо значение за вилните стопанства има и животновъдството. Оборите, подобно на зърнените складове, също са неизменно присъстващи звена в структурите на цялостно проучените вили. Животновъдството и по-точно отглеждането на коне и едър рогат добитък е необходимо за развитието на земеделието. Както при последното, така вероятно и при животновъдството част от продукцията – живи животни, кожи, вълна и т. н., е предназначена за пазара.
В стопанствата на вилите в Moesia се развиват и различни занаяти. Находки като прешлени за вретена и тежести за
станове доказват практикуването на предачество и тъкачество за собствени нужди.
С подобно предназначение са железарските и каменоделските работилници, разкрити
в някои от по-значителните комплекси – например в тези около Монтана. Постройки и съоръжения, свързани с производството на строителна и/или битова
керамика – работилници, сушилни, отделно ситуирани пещи, ями за отлежаване на
глина и т. н., са установени в трите вили около Монтана, в тези край Павликени, край Бяла черква, във вилата резиденция при Мадара. Производство на битова керамика се предполага и във вилата при Бели Лом. Продукцията
на пещите за строителна керамика в по-значителните вилни комплекси е необходима
за тяхното изграждане и поддържане. Производството на битова керамика при някои
от посочените вили обаче има и пазарна ориентация. С най-значителен капацитет
е ателието на вилата край Павликени.
Развитието на различни занаяти, включително с пазарна насоченост, не поставя под съмнение водещата рола на аграрното производство в икономиката на римските вили в Moesia през Принципата.
Ventzislav Dintchev
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 3 край Михайловград (An antic villa N 3 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 9, 1984, 9-45.
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Baumann, V. Fermiers et autochtones dans la Dobroudja romaine. - Іn: V. Baumann (ed.). La politique йdilitaire dans les provinces de l’ Empire romain IIe - IVe siècles après J.-C., Actes du IIIe Colloque Roumano-Suisse "La vie rurale dans les provinces romaines: vici et villae", Tulcea, 1998, 243-259.
Bender, H. Die lä ndliche Besiedlung und Landwirtschaft in Obermoesien wä hrend der Kaiserzeit (bis zum 5. Jahrhundert einschliesslich).- In: H. Bender, H. Wolff (eds.), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft in der Rhein-Donau-Provinzen des Rö mischen Reiches (Passauer Universitä tsschriften zur Archä ologie, 2), Passau, 1994, 451-461, Abb. 20/1-8.
Gerov, B. - Геров, Б. Земевладението в римска Тракия и Moesia, I-III в. (Der Besitz an Grund und Boden im rö mischen Thrakien und Mö sien, 1.-3. Jh.) (= Годишник на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии, LXXII, 2) София, 1980.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. La villa romaine en Bulgarie. - in: Actes du Ier Congres international des etudes balkaniques et sud-est europeenne. T. II. Sofia, 1970, 503-512.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Ginev, G. - Гинев, Г. Вила рустика при Търговище (Villa rustica près de Tărgovište). - Археология, ХХVII, 1986, 1, 29-36.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - in: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mashov, S. - Машов, С. Римска вила рустика при с. Долна Кремена, Михайловградска област (Roman villa rustica near Dolna Kremena, dep. of Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 14, 1988, 19-42.
Оvčarov, D. - Овчаров, Д. Вила рустика до с. Могилец, Търговищко (Villa rustica près du village Mogiletz, région de Tărgovište). - Археология, ХI, 1969, 1, 26-35.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Sultov, B. Сeramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum (Ind - IVth century ). Terra Antiqua Balkanica. T. I (= ГСУ ИФ, XXVI, 2 ). Sofia, 1985.
Римските вили не функционират в съседство с публичните светилища, а култовите звена в структурите на римските вили не са за публично ползване.
Данните за култовия живот в известните римски вили в Moesia от времето на Принципата не са изобилни. В една солидна сграда на вилния комплекс при Смочан са намерени различни оброчни релефи и статуетки, които доказват използването й като домашен храм (lararium). В едно от помещенията на жилищното крило на вилата при Долна Кремена е открита in situ мраморна скулптурна група на Дионис и Херкулес, което предполага функционирането му като lararium. Мраморен олтар с посвещение на Silvan e открит в двора на централната жилищна сграда на вила № 2 край Монтана. От същата вила произхождат още два алтара с посвещения на Марс и Херкулес. Алтари, посветени на Юпитер, Диана и Аполон са открити и във вила № 1 край Монтана. Прегледът на вилните култови артефакти следва да включи и отделните оброчни релефи, намерени в някои от останалите вили – например във вилата резиденция край Мадара.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Mashov, S. - Машов, С. Римска вила рустика при с. Долна Кремена, Михайловградска област (Roman villa rustica near Dolna Kremena, dep. of Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 14, 1988, 19-42.
Няма спор, че разпространението на римските вили е в пряка връзка с романизация
на селските области в Империята. Досегашните изследвания върху романизация
на селските области на провинция Moesia се базират основно на епиграфски паметници. Последните – предимно надгробни
плочи или посветителни паметници на/от военни лица (на служба или ветерани),
се приемат и като индикатор за наличие на villae rusticae. Такива паметници са открити и в (или в близост до) някои от реално изследваните вили в Moesia – например във вилите около Монтана и при вилата край Horia. Твърдения от
рода на това, че всяка надгробна плоча на военно лице, открита в селски район,
задължително
индикира вила, обаче са методически неприемливи. В конкретния случай с вилите
около Монтана, контекстът на откритите тук епиграфски паметници – преизползвани
като сполии във вилни сгради и съоръжения, поставя под въпрос отъждествяването
на упоменатите в тях лица като собственици на вилите.
Приетата тук класификация на вилите дава възможности за съответна социално-икономическа интерпретация. Така вилите без представителна жилищна част (І група) предполагат имения с ограничени възможности, т. е. имения на средни собственици. Вилите с представителна жилищна част (ІІ група) предполагат имения с по-значителни възможности – предимно на едри собственици в провинциален мащаб. Вилите резиденции (ІІІ група) индикират най-крупните имения от РЕ. Техен собственик е държавата, респективно – висшата администрация, или частни лица, свързани по някакъв начин с последната и представляващи едри собственици в общоимперски мащаб. За вилата край Мадара например - единственият засега представител на ІІІ група от територията на Moesia за времето на Принципата, се предполага, че е център на императорско имение.
Ventzislav Dintchev
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 3 край Михайловград (An antic villa N 3 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 9, 1984, 9-45.
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Baumann, V. Fermiers et autochtones dans la Dobroudja romaine. - Іn: V. Baumann (ed.). La politique йdilitaire dans les provinces de l’ Empire romain IIe - IVe siècles après J.-C., Actes du IIIe Colloque Roumano-Suisse "La vie rurale dans les provinces romaines: vici et villae", Tulcea, 1998, 243-259.
Bender, H. Die lä ndliche Besiedlung und Landwirtschaft in Obermoesien wä hrend der Kaiserzeit (bis zum 5. Jahrhundert einschliesslich).- In: H. Bender, H. Wolff (eds.), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft in der Rhein-Donau-Provinzen des Rö mischen Reiches (Passauer Universitä tsschriften zur Archä ologie, 2), Passau, 1994, 451-461, Abb. 20/1-8.
Gerov, B. - Геров, Б. Земевладението в римска Тракия и Мизия, I-III в. (Der Besitz an Grund und Boden im rö mischen Thrakien und Mö sien, 1.-3. Jh.) (= Годишник на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии, LXXII, 2) София, 1980.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - In: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mocsy, A. Gesellschaft und Romanisation in der rö mischen Provinz Moesia Superior. Budapest, 1970.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Sultov, B. Сeramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum (Ind - IVth century ). Terra Antiqua Balkanica. T. I (= ГСУ ИФ, XXVI, 2 ). Sofia, 1985.
Вилите са ново явление за областта на Долния Дунав, свързано с конституирането и развитието на провинция Moesia (Superior и Inferior след 86 г.). Те въплащават римския възглед за организация на аграрната дейност.
Сред вилите от Moesia могат да се разграничат две основни групи: вили без представителна жилищна част (I група); вили с представителна жилищна част (II група). Единственият засега представител на т. нар. вили резиденции (III група) от Moesia за времето на Принципата е вилата край Мадара.
С оглед на архитектурно-типологическата характеристика на жилищните си части, мизийските вили са различни – с перистилни жилища, с групирани в блок жилища и т. н. Почти всички вили от ІІ група имат отопляеми жилищни помещения и бани. Оскъдните засега данни за подови мозайки и стенописи сред местните вили от времето на Принципата се компенсират от информацията за богатата им каменно-пластична украса.
В мизийските вили са открити не малко култови паметници, посветени на различни божества от италийския и гръцкия пантеон. При някои от вилните комплекси са идентифицирани и домашните светилища на техните стопани.
Появата на първите вили в Moesia е в края на І – началото на ІІ в. През следващите десетилетия броят на местните
вили постепенно нараства. Сред досега изследваните вили доминират тези с представителна жилищна част (II и III група). От това следва (разбира се, ако актуалното състояние на проучванията не изкривява
прекалено картината), че вилите тук са предимно центрове на по-значителни имения,
принадлежащи на нобилитета на провинциалното общество. За вилата край Мадара
се предполага, че е център на императорски домен.
Водещ отрасъл в икономиката на вилите през РЕ в Moesia е земеделието и преди всичко производството на зърнени храни. Съществено значение има и животновъдството. В местните вилни стопанства се развиват и различни занаяти. Най-много са данните за производството на битова и строителна керамика. Заслужава да се изтъкне значителния капацитет през ІІ в. на ателието за битова керамика на вилата край Павликени.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 2 край Монтана (An antique villa N 2 near the town of Montana). - Известия на музеите от Северозападна България, 4, 1980, 9-64.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 1 край Михайловград (An ancient villa N 1 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 8, 1983, 37-81.
Alexandrov, G. – Александров, Г. Антична вила N 3 край Михайловград (An antic villa N 3 near Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 9, 1984, 9-45.
Baumann, V. Ferma romana din Dobrogea. Tulcea, 1983.
Baumann, V. Fermiers et autochtones dans la Dobroudja romaine. - Іn: V. Baumann (ed.). La politique йdilitaire dans les provinces de l’ Empire romain IIe - IVe siècles après J.-C., Actes du IIIe Colloque Roumano-Suisse "La vie rurale dans les provinces romaines: vici et villae", Tulcea, 1998, 243-259.
Bender, H. Die lä ndliche Besiedlung und Landwirtschaft in Obermoesien wä hrend der Kaiserzeit (bis zum 5. Jahrhundert einschliesslich).- In: H. Bender, H. Wolff (eds.), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft in der Rhein-Donau-Provinzen des Rö mischen Reiches (Passauer Universitä tsschriften zur Archä ologie, 2), Passau, 1994, 451-461, Abb. 20/1-8.
Gerov, B. - Геров, Б. Земевладението в римска Тракия и Moesia, I-III в. (Der Besitz an Grund und Boden im rö mischen Thrakien und Mö sien, 1.-3. Jh.) (= Годишник на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии, LXXII, 2) София, 1980.
Dinchev, V. - Динчев, В. Римските вили в днешната българска територия (Roman Villas in the Present-Day Bulgarian Lands). София, 1997.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. La villa romaine en Bulgarie. - in: Actes du Ier Congres international des etudes balkaniques et sud-est europeenne. T. II. Sofia, 1970, 503-512.
Dremsizova-Nelc inova, Cv. - Дремсизова-Нелчинова, Цв. Вилата край с. Мадара, Шуменски окръг (La villa situйe près du village de Madara, dep. de Šumen). – Разкопки и проучвания, ХІ, 1984, 74-126.
Ginev, G. - Гинев, Г. Вила рустика при Търговище (Villa rustica près de Tărgovište). - Археология, ХХVII, 1986, 1, 29-36.
Henning, J. Die lä ndliche Besiedlung im Umland von Sadovec, Nordbulgarien (Vit-Tal) und die rö mischen Agrarstrukturen im europä ischen Vorland von Byzanz (Thrakien/Niedermö sien). - in: H. Bender, H. Wolff (eds), Lä ndlische Besiedlung und Landwirtsshaft..., 463-503, Abb. 21/1-27.
Mashov, S. - Машов, С. Римска вила рустика при с. Долна Кремена, Михайловградска област (Roman villa rustica near Dolna Kremena, dep. of Mikhailovgrad). - Известия на музеите от Северозападна България, 14, 1988, 19-42.
Оvčarov, D. - Овчаров, Д. Вила рустика до с. Могилец, Търговищко (Villa rustica près du village Mogiletz, région de Tărgovište). - Археология, ХI, 1969, 1, 26-35.
Poulter, A. Town and Country in Moesia Inferior. - in: A. Poulter (ed.). Ancient Bulgaria. P. 2. Nottingham, 1983, 74-119.
Sultov, B. Сeramic Production on the Territory of Nicopolis ad Istrum (Ind - IVth century). Terra Antiqua Balkanica. T. I (= ГСУ ИФ, XXVI, 2). Sofia, 1985.